Добре, че е белият лист...
Добре, че е белият лист...
А знам, че съм в себе си оптимистична,
че крия сърцето си зад оптимизма.
Не искам да бъда ранявана с думи,
пречупени през завистлива призма.
Така че - усмихвам се! Понякога трудно.
И трудно ми става да съм оптимист.
В това е проблемът, не е никак чудно,
че моят отдушник е белият лист...
Боли ме душата, от фалш и от злоба,
ранена дори и от стари познати.
А колко е жалко, животът е кратък,
и верни са всичките фрази крилати
за чистата съвест, за всичко това,
което отнема ни живия смях.
Така че... ще пиша на бели листа.
Спокойни са моите мисли на тях.
Когато споделям - изслушват ме нежно,
поправки търпят и не ми се присмиват.
В полето си меко и белоснежно
и радост, и мъка със обич попиват...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Борисова Все права защищены
