А знам, че съм в себе си оптимистична,
че крия сърцето си зад оптимизма.
Не искам да бъда ранявана с думи,
пречупени през завистлива призма.
Така че - усмихвам се! Понякога трудно.
И трудно ми става да съм оптимист.
В това е проблемът, не е никак чудно,
че моят отдушник е белият лист...
Боли ме душата, от фалш и от злоба,
ранена дори и от стари познати.
А колко е жалко, животът е кратък,
и верни са всичките фрази крилати ...