Добре, че е белият лист...
Добре, че е белият лист...
А знам, че съм в себе си оптимистична,
че крия сърцето си зад оптимизма.
Не искам да бъда ранявана с думи,
пречупени през завистлива призма.
Така че - усмихвам се! Понякога трудно.
И трудно ми става да съм оптимист.
В това е проблемът, не е никак чудно,
че моят отдушник е белият лист...
Боли ме душата, от фалш и от злоба,
ранена дори и от стари познати.
А колко е жалко, животът е кратък,
и верни са всичките фрази крилати
за чистата съвест, за всичко това,
което отнема ни живия смях.
Така че... ще пиша на бели листа.
Спокойни са моите мисли на тях.
Когато споделям - изслушват ме нежно,
поправки търпят и не ми се присмиват.
В полето си меко и белоснежно
и радост, и мъка със обич попиват...
© Мария Борисова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
О, благодаря...Просто наистина толкова неща изтърпяват листовете...
-
Не само белите листа, но и ние те изслушваме, Мария!Така че, спокойно си пиши...
-
Пиши, Мария...и аз те слушам нежно...
прекрасни думи редиш...Хубаво е.
с обич за теб. -
Много е хубаво... и си права - добра че е белият лист, за да остане на яве оптимизма на хора като... нас! Важно е човек да го носи в себе си! Поздравявам те!
-
Истинска си...Изпълвай белия лист!Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
