Добре, че съм за гъби!!!...Боже!!!
Един ловец в гората бродил,
заредена пушката държал
и хоп, следи -- глиган тук ровил,
слуха наострил, за миг поспрял...
Стъпки от копита на сърна,
до тях съзрял и вълчи лапи,
яребица литнала една,
за да настигне свойто ято...
Видял на клонката съседна
от заек, пухче се ветрее,
с бинокъла навред огледал --
там, едра сянка му тъмнее...
Той тръгнал е, на лов за мечка --
не, някакви си дребни твари...
но жилнала го буболечка,
гръм екнал в горските върхари.
-- По дяволите! --се нервирал.
Май, не можах да я улуча?!...
Да зареди пак, запрепирал --
сега, затворът се закучил...
А мечката, вместо да бяга,
се втурнала със яд насреща,
ловецът в храстите заляга,
нов прицел -- с изстрел я посреща...
...Ядец! Ръцете му треперят --
за втори път, целта пропуска,
патрон нов, търси да намери,
а мечката, все тъй препуска...
Разбрал -- безмислено е вече,
почти ди него е -- не може...
Захвърлил пушката далече:
-- Добре, че съм за гъби!!!...Боже!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Pepi Petrova Все права защищены
Благодаря ти за усмивката, Пепи! 
