Любовта си всеотайдно аз раздавах.
В замяна нищо хубаво не получавах.
Глупава ли бях тъй крайностно
да се отдавам?
Всичко туй е минало конечно,
което само мъка ми навява.
Не съм изтривалка на
предишните ви чувства,
нито пък лек на вашите
комплекси - отдавна го разбрах.
Но сега не ме е грижа
какви сте и какво харесвате.
Не ме вълнува никак
вашето влечение.
Учители безброй аз си имах
и всеки "учеше" ме да използвам,
чувства да не влагам.
Противях се, страдах.
Но Животът е тъй горчиво-сладък!
Не съм аз ангел, не съм и дявол.
Изхвърлих розовите очила,
забравих черно-белия екран.
Светът е шарен,
изкушенията - много.
Порочна съм и ми харесва.
Жадна съм и ще пия,
докато утоля тази жажда.
Взимай максимума ти от всичко,
после да не съжаляваш.
Никой миналото време
няма да ти върне.
Млада съм и
младостта си ще живея -
в адреналина ще се рея.
© София Русева Все права защищены