27 янв. 2008 г., 19:54

Добре дошла!

862 0 0

Любовта си всеотайдно аз раздавах.
В замяна нищо хубаво не получавах.
Глупава ли бях тъй крайностно
да се отдавам?

Всичко туй е минало конечно,
което само мъка ми навява.
Не съм изтривалка на
предишните ви чувства,
нито пък лек на вашите
комплекси - отдавна го разбрах.

Но сега не ме е грижа
какви сте и какво харесвате.
Не ме вълнува никак
вашето влечение.

Учители безброй аз си имах
и всеки "учеше" ме да използвам,
чувства да не влагам.
Противях се, страдах.

Но Животът е тъй горчиво-сладък!
Не съм аз ангел, не съм и дявол.
Изхвърлих розовите очила,
забравих черно-белия екран.

Светът е шарен,
изкушенията - много.
Порочна съм и ми харесва.
Жадна съм и ще пия,
докато утоля тази жажда.

Взимай максимума ти от всичко,
после да не съжаляваш.
Никой миналото време
няма да ти върне.
Млада съм и
младостта си ще живея -
в адреналина ще се рея.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© София Русева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...