Добре ми е със теб, уютно, топло. От ласкавост в душата ми е светло, ала понякога, и аз не знам защо, ми иде да задращя по лицето ти. И да разкъсам делника в очите ти, и облаци да предизвикам в буря, да зъзнеш в твоя свят на мислите, а аз с целувка да те стопля. Превит от океан на безнадежност, за теб да бъда брод от синя нежност, стаила в шепота си древна мъдрост, че любовта е болка, и копнежност. И рана е, ала, която се затваря единствено и само със отдаденост. Ако обичаш, просто даваш себе си, без отдих, непрестанно, без умора. Добре ми е със теб, уютно, топло. А лека нощ, отдавна не си казваме. И пак в съня ми идеш празнично, а делнично със тебе се обичаме.
да зъзнеш в твоя свят на мислите,
а аз с целувка да те стопля.
Превит от океан на безнадежност,
за теб да бъда брод от синя нежност
...
Невероятно е! Мечтая, когато порастна, да притежавам такъв стил и такава образност... А, и много ми допадна коментара на Мариола Томова...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.