Добре ми е със теб
От ласкавост в душата ми е светло,
ала понякога, и аз не знам защо,
ми иде да задращя по лицето ти.
И да разкъсам делника в очите ти,
и облаци да предизвикам в буря,
да зъзнеш в твоя свят на мислите,
а аз с целувка да те стопля.
Превит от океан на безнадежност,
за теб да бъда брод от синя нежност,
стаила в шепота си древна мъдрост,
че любовта е болка, и копнежност.
И рана е, ала, която се затваря
единствено и само със отдаденост.
Ако обичаш, просто даваш себе си,
без отдих, непрестанно, без умора.
Добре ми е със теб, уютно, топло.
А лека нощ, отдавна не си казваме.
И пак в съня ми идеш празнично,
а делнично със тебе се обичаме.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados