10 июл. 2010 г., 16:14

Добри ми съседе 

  Поэзия » Гражданская
465 0 5

            Добри ми съседе

 

Седя и си мисля, съседе доверен,

че въпреки туй, че е халът ни черен,

предвид и това, че животът е кратък,

пък аз съм отсам, а ти си оттатък,

да дойдеш на гости на моята маса -

ракията бол е и зелето втаса.

Ще хапнем, ще пийнем, ще чешем езика

за футбол световен или политика.

Работа имаш?! И аз, но ела –

времето стига за всички дела!

Бързаш да свършиш?! Че кой ли се бави (?) –

всеки се днеска със бързане слави!

Поспри, почини, забави оборот –

човек си, а не, както искат, робот!

Казваш: Така е?! Е, идвай тогава!

Жена ти мърмори?! Всяка опява!

Каквото да правиш, не ще те остави –

такива са, комшу, те, женските нрави!

Твойта не е ли?! О, щом те набира,

значи във същия кюп се намира!

Да върнеш се вкъщи си днес обещал?!

Добре, а за събота би ли желал?

Вземи я и нея! Пък мойта жена,

да знаеш, във кухнята няма цена –

чиниите ближа след гозбите нейни,

а тя, като види, та вземе, че грейне!

Ще ходиш на село?! Но виж как вали!

А в дъжд да работиш не можеш, нали?

Хайде, недей ме търкаля, а дай ми

дата и час кога ще напра'им

спявка комшийска – на моя разноска?

Вярно, хазната ме вече опоска,

но имам какво да предложа в запас.

Казвай - кога ще се видим у нас?!

Утре, към седем?! Уречено! Точка!

... И не приемам отново отсрочка!

 

             *              *               *

 

Булка, гласи се, че утре Петрови

ще идат и трябва да бъдем готови!

Как се нави ли?! 'Ми взе да хитрува,

дорде уверих го, че нищо не струва!

 

© Марин Цанков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??