Добри ми съседе
Добри ми съседе
Седя и си мисля, съседе доверен,
че въпреки туй, че е халът ни черен,
предвид и това, че животът е кратък,
пък аз съм отсам, а ти си оттатък,
да дойдеш на гости на моята маса -
ракията бол е и зелето втаса.
Ще хапнем, ще пийнем, ще чешем езика
за футбол световен или политика.
Работа имаш?! И аз, но ела –
времето стига за всички дела!
Бързаш да свършиш?! Че кой ли се бави (?) –
всеки се днеска със бързане слави!
Поспри, почини, забави оборот –
човек си, а не, както искат, робот!
Казваш: Така е?! Е, идвай тогава!
Жена ти мърмори?! Всяка опява!
Каквото да правиш, не ще те остави –
такива са, комшу, те, женските нрави!
Твойта не е ли?! О, щом те набира,
значи във същия кюп се намира!
Да върнеш се вкъщи си днес обещал?!
Добре, а за събота би ли желал?
Вземи я и нея! Пък мойта жена,
да знаеш, във кухнята няма цена –
чиниите ближа след гозбите нейни,
а тя, като види, та вземе, че грейне!
Ще ходиш на село?! Но виж как вали!
А в дъжд да работиш не можеш, нали?
Хайде, недей ме търкаля, а дай ми
дата и час кога ще напра'им
спявка комшийска – на моя разноска?
Вярно, хазната ме вече опоска,
но имам какво да предложа в запас.
Казвай - кога ще се видим у нас?!
Утре, към седем?! Уречено! Точка!
... И не приемам отново отсрочка!
* * *
Булка, гласи се, че утре Петрови
ще идат и трябва да бъдем готови!
Как се нави ли?! 'Ми взе да хитрува,
дорде уверих го, че нищо не струва!
© Марин Цанков All rights reserved.
