Добри ми съседе
Добри ми съседе
Седя и си мисля, съседе доверен,
че въпреки туй, че е халът ни черен,
предвид и това, че животът е кратък,
пък аз съм отсам, а ти си оттатък,
да дойдеш на гости на моята маса -
ракията бол е и зелето втаса.
Ще хапнем, ще пийнем, ще чешем езика
за футбол световен или политика.
Работа имаш?! И аз, но ела –
времето стига за всички дела!
Бързаш да свършиш?! Че кой ли се бави (?) –
всеки се днеска със бързане слави!
Поспри, почини, забави оборот –
човек си, а не, както искат, робот!
Казваш: Така е?! Е, идвай тогава!
Жена ти мърмори?! Всяка опява!
Каквото да правиш, не ще те остави –
такива са, комшу, те, женските нрави!
Твойта не е ли?! О, щом те набира,
значи във същия кюп се намира!
Да върнеш се вкъщи си днес обещал?!
Добре, а за събота би ли желал?
Вземи я и нея! Пък мойта жена,
да знаеш, във кухнята няма цена –
чиниите ближа след гозбите нейни,
а тя, като види, та вземе, че грейне!
Ще ходиш на село?! Но виж как вали!
А в дъжд да работиш не можеш, нали?
Хайде, недей ме търкаля, а дай ми
дата и час кога ще напра'им
спявка комшийска – на моя разноска?
Вярно, хазната ме вече опоска,
но имам какво да предложа в запас.
Казвай - кога ще се видим у нас?!
Утре, към седем?! Уречено! Точка!
... И не приемам отново отсрочка!
* * *
Булка, гласи се, че утре Петрови
ще идат и трябва да бъдем готови!
Как се нави ли?! 'Ми взе да хитрува,
дорде уверих го, че нищо не струва!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марин Цанков Всички права запазени
