ДОБРИТЕ ХОРА
Срещат се такива хора.
Има ги още.
Няма червени книги,
които да ги закрилят.
Те тихо вървят през света –
като че ли са на гости.
Насила не мразят.
И не обичат насила.
Срещат се такива хора.
Ще ги видите,
ако се взрете само –
на живота в дъното.
Като впрегнати биволи
теглят браздите по нивите.
Първобитни.
С лица от пшеничено зърно.
Сядат сами на трапезата –
на хлебец, сол и винце.
Вечерят.
Звездите мълчат.
А в душите им нощ е.
Съмне ли – съмва и в тях –
като в храм, озарен от свещица.
Срещат се такива хора.
Има ги още.
© Ангел Веселинов Все права защищены