На вратата ми чука денят,
притеснен по хлапашки и чехли,
сънен идващ от морския бряг,
много хубав и луд по момчешки.

Ще те любя до дъно, мой свят,
всички дни аз на теб ще наричам,
светлината ще вържа в компас,
нека тръгнем в посока "обичам".

Днес прелива от обич деня
и във синьо е жадно небето
полудяла реката и тя -
днес е влюбено даже момчето.

Свят любим, аз съм тук и искра -
ще даря със любов на прибоя
и със първата златна зора 
ще ти кажа: "Здравей, аз съм твоя!"