7 июл. 2010 г., 09:59

Добър вечер, Тъга

1.3K 0 9

Добър вечер, Тъга,

къде са ти новите дрешки?

Що си тъй уморена, овехтяла и прашна?

Пътят дълъг е бил, и трънлив,

и обсипан със грешки,

щом отново завръщаш се тук

със окъсана риза.

Вероломница беше,  

нахална и гневно-нахъсана,

с избелели от носене джинси,

с цвят на кошмар

и проспиваше дните като блудница,

работеща нощем,

след което оставяше мислите

с преобърнат хастар.

Добър вечер, Тъга,

влизай, не стой тъй на прага,

ще ти среша косите отново със лунния сърп

и преди да си тръгнеш от тук, със закърпена блуза,

две звезди от сълзи си вземи за из път.

Добър вечер, Тъга,

не бързай, седни преди тръгване,

ще ти сипя във чашата чай от малко мечти,

подслади го с лъжичка отминали сребърни спомени

и отпивай го бавно, а тръгнеш ли, „сбогом” кажи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ади Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добро утро, Утро!
    Ти прогони тъгата. Сега остани!
  • така е, Борис, но преди тъгата е щастиетоПетенце, благодаря
  • Хареса ми!
  • Красивото слово...
    е весел миг за света!
    Но нечие "сбогом",
    всеки път ражда тъга.
  • да, Плами, "Добър ден, тъга" и Франсоаз Саган и една прегръдка на всички ви за топлите думи

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...