От пърхащи криле на обичта си
рисувах смях, а издълбах море.
Зенично я разпънах същността си,
издигайки я в стълб от цветове.
Летях със волността на птица
над пръски от любовен плам
и утаих се в топлата десница
на бряг от илюзорен блян.
Под звуците на ритъмна наслада
неонова се губя днес в мъгли.
Забравям смут, нетърсеща награда
душата си постилам в две очи.
И цялата се ширвам от възхита
към хоризонта светъл от лъчи.
Догонвам вятъра, за да ме има
в дъха солен на морските вълни.
© Евгения Тодорова Все права защищены
Чудно !