Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
20.06.2009 г., 0:49 ч.

Догонвам вятъра 

  Поезия
509 0 23

От пърхащи криле на обичта си
рисувах смях, а издълбах море.
Зенично я разпънах същността си,
издигайки я в стълб от цветове.
Летях със волността на птица
над пръски от любовен плам
и утаих се в топлата десница
на бряг от илюзорен блян.
Под звуците на ритъмна наслада
неонова се губя днес в мъгли.
Забравям смут, нетърсеща награда
душата си постилам в две очи.
И цялата се ширвам от възхита
към хоризонта светъл от лъчи.
Догонвам вятъра, за да ме има
в дъха солен на морските вълни.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??