21 июн. 2008 г., 22:51

Докато отричах

681 0 3

 

 

Толкова много преживях

и толкова съм се променила.

Много истини узнах,

много свои съм разкрила.

 

А днес сърцето пак жадува

огън силен да гори.

Тази нощ любов сънувах

и знаех... че си ти.

 

Кога в живота ми дойде?

Кога до мене доближи?

Кога сърцето ми обзе?

Кога моя муза стана ти?

 

Навярно докато отричах.

Все по-близо бил си ти

и без да зная теб обичах.

Дали отдавна ми личи?

 

Какво, кажи, да сторя?

Как се убива любовта?

Как с нея да се боря?

Кое е грях, кое съдба?

 

Недей очи да криеш,

отдавна съм прочела.

Не можеш да изтриеш

обичта преди предела.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Нещо ми трепна...!
    Дерзай, можеш го!
  • Благодаря за хубавите думи наистина идеята ми е стиховете да въздействат с емоционалния си зарад. Всеки докоснал се до тях да открие нещо от себе си...
  • Усещам какво си преживяла във всеки един стих! Пишеш страхотно!!! А и емоциите, които описваш, са ми доста познати.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...