21.06.2008 г., 22:51

Докато отричах

679 0 3

 

 

Толкова много преживях

и толкова съм се променила.

Много истини узнах,

много свои съм разкрила.

 

А днес сърцето пак жадува

огън силен да гори.

Тази нощ любов сънувах

и знаех... че си ти.

 

Кога в живота ми дойде?

Кога до мене доближи?

Кога сърцето ми обзе?

Кога моя муза стана ти?

 

Навярно докато отричах.

Все по-близо бил си ти

и без да зная теб обичах.

Дали отдавна ми личи?

 

Какво, кажи, да сторя?

Как се убива любовта?

Как с нея да се боря?

Кое е грях, кое съдба?

 

Недей очи да криеш,

отдавна съм прочела.

Не можеш да изтриеш

обичта преди предела.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Нещо ми трепна...!
    Дерзай, можеш го!
  • Благодаря за хубавите думи наистина идеята ми е стиховете да въздействат с емоционалния си зарад. Всеки докоснал се до тях да открие нещо от себе си...
  • Усещам какво си преживяла във всеки един стих! Пишеш страхотно!!! А и емоциите, които описваш, са ми доста познати.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...