Jun 21, 2008, 10:51 PM

Докато отричах 

  Poetry » Love
552 0 3

 

 

Толкова много преживях

и толкова съм се променила.

Много истини узнах,

много свои съм разкрила.

 

А днес сърцето пак жадува

огън силен да гори.

Тази нощ любов сънувах

и знаех... че си ти.

 

Кога в живота ми дойде?

Кога до мене доближи?

Кога сърцето ми обзе?

Кога моя муза стана ти?

 

Навярно докато отричах.

Все по-близо бил си ти

и без да зная теб обичах.

Дали отдавна ми личи?

 

Какво, кажи, да сторя?

Как се убива любовта?

Как с нея да се боря?

Кое е грях, кое съдба?

 

Недей очи да криеш,

отдавна съм прочела.

Не можеш да изтриеш

обичта преди предела.

 

 

© Даниела All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Нещо ми трепна...!
    Дерзай, можеш го!
  • Благодаря за хубавите думи наистина идеята ми е стиховете да въздействат с емоционалния си зарад. Всеки докоснал се до тях да открие нещо от себе си...
  • Усещам какво си преживяла във всеки един стих! Пишеш страхотно!!! А и емоциите, които описваш, са ми доста познати.
Random works
: ??:??