Докато сънуваме...
Размазал съм се, като парче торта...
върху отдавна небърсан прозорец,
треперещ под напора на вятър,
незнайно от кога не спиращ да вие,
като звяр, изгубил вярата си,
носеща му безценна храна,
която можеше и да е...
торта...
забравена от някого,
когото исках
да видя през матовото.
И какво...
като масата е само за мен,
тортата е само една,
вазата също...
самотна роза...
изтъркан рефрен,
с който нощта си отива...
а след това...
след това ще му мисля,
едва ли нещо съм изгубил,
нали денят е за това,
да намираме онова,
което търсим...
докато сънуваме...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стефан Николов Все права защищены
