re4o (Стефан Николов)
19 144
Mar 12, 2010, 11:40 AM

Докато сънуваме... 

  Poetry
548 0 3

Размазал съм се, като парче торта...
върху отдавна небърсан прозорец,
треперещ под напора на вятър,
незнайно от кога не спиращ да вие,
като звяр, изгубил вярата си,
носеща му безценна храна,
която можеше и да е...
торта...
забравена от някого,
когото исках
да видя през матовото.
И какво...
като масата е само за мен,
тортата е само една,
вазата също...
самотна роза...
изтъркан рефрен,
с който нощта си отива...
а след това...
след това ще му мисля,
едва ли нещо съм изгубил,
нали денят е за това,
да намираме онова,
което търсим...
докато сънуваме...

© Стефан Николов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??