17 нояб. 2016 г., 22:01

Докосване

882 2 4

                                                       Докосване.

 

 

Сърцето ми трепти от нежност

душата ми е ранена сърна.

Пламък изгаря гърдите ми.

И оная любов, която диво ме владее.

Изричам твоето свято име.

Блаженство и дар от бога е радостта ми.

Целувам слънчевият лъч и вятъра.

Обичам силно, сластно и истински.

Обичам смеха, стиховете и песните.

Докосваната нежност в душата

показват, че Бог ми е дарил и обич и любов.

Една надежда за утрешния ден,

една прегръдка символ на щастие.

Едно докосване на твоята обич,

на твоите ласки, копнеж и мечти.

Прегърни ме обичам твоето докосване.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йонка Янкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • МНОГО ТИ БЛАГОДАРЯ ЕСИ. ЛЕК ДЕН
  • С Младен. Харесах!
  • Фвьждаьи, Пвьаех лВен аех
  • Любовта е единственото богатство, което можем да отнесем със себе си на онзи свят. Затова всеки се стреми инстинктивно към нея. Хубаво пишеш за любовта, Йонка. Поздравявам те!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...