Докосване
ДОКОСВАНЕ
Безсловесните неща не искат име –
ако има тръпка, ще усетим...
Не отлагай толкоз дълго – докосни ме
с краткостта на изстрел, с дъх на цвете,
със доверието крехко на душата,
със искра - в очите просияла,
със онази мъдра, есенна позлата,
припозната със кръвта ни зряла!...
Ако мълния божествена не мине
през сърцата ни - като токàта,
не тъжи за този миг! Не сме машини...
Просто си спестяваме лъжата...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ванилин Гавраилов Все права защищены
