Докосване
ДОКОСВАНЕ
Безсловесните неща не искат име –
ако има тръпка, ще усетим...
Не отлагай толкоз дълго – докосни ме
с краткостта на изстрел, с дъх на цвете,
със доверието крехко на душата,
със искра - в очите просияла,
със онази мъдра, есенна позлата,
припозната със кръвта ни зряла!...
Ако мълния божествена не мине
през сърцата ни - като токàта,
не тъжи за този миг! Не сме машини...
Просто си спестяваме лъжата...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванилин Гавраилов Всички права запазени