10.09.2009 г., 17:37

Докосване

1.2K 0 10

ДОКОСВАНЕ

Безсловесните неща не искат име –

ако има тръпка, ще усетим...

Не отлагай толкоз дълго – докосни ме

с краткостта на изстрел, с дъх на цвете,

 

със доверието крехко на душата,

със искра - в очите просияла,

със онази мъдра, есенна позлата,

припозната със кръвта ни зряла!...

 

Ако мълния божествена не мине

през сърцата ни - като токàта,

не тъжи за този миг! Не сме машини...

Просто си спестяваме лъжата...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванилин Гавраилов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...