10.09.2009 г., 17:37

Докосване

1.2K 0 10

ДОКОСВАНЕ

Безсловесните неща не искат име –

ако има тръпка, ще усетим...

Не отлагай толкоз дълго – докосни ме

с краткостта на изстрел, с дъх на цвете,

 

със доверието крехко на душата,

със искра - в очите просияла,

със онази мъдра, есенна позлата,

припозната със кръвта ни зряла!...

 

Ако мълния божествена не мине

през сърцата ни - като токàта,

не тъжи за този миг! Не сме машини...

Просто си спестяваме лъжата...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванилин Гавраилов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...