Sep 10, 2009, 5:37 PM

Докосване

  Poetry » Love
1.2K 0 10

ДОКОСВАНЕ

Безсловесните неща не искат име –

ако има тръпка, ще усетим...

Не отлагай толкоз дълго – докосни ме

с краткостта на изстрел, с дъх на цвете,

 

със доверието крехко на душата,

със искра - в очите просияла,

със онази мъдра, есенна позлата,

припозната със кръвта ни зряла!...

 

Ако мълния божествена не мине

през сърцата ни - като токàта,

не тъжи за този миг! Не сме машини...

Просто си спестяваме лъжата...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванилин Гавраилов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...