29 июл. 2015 г., 07:58

Докосване

492 0 4

                                                           Докосване

 

 

Да пътуваш далеч сред снежните преспи

и морен да гледаш залеза на слънцето.

Да се завърнеш озарен от лунните лъчи,

за да впиеш поглед в любимите очи.

 

Да гледаш как някой те изпраща

и тръпне от прощалната ти ласка.

Една мечта към нежност да пътува

и две сърца за обич да тъгуват.

 

Да пътуваш и да се завръщаш.

и в тиха нощ със пръсти да докосваш

красивото лице на младостта....

И нека да те бъркат с лудостта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йонка Янкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Весел ден Тони и Павлинка.Благодаря за поредното докосване на добри приятел до сърцето ми.
  • Докосна ме това докосване. Звучи изживяно.
  • Това е една от най-хубавите ти творби, която ме грабна.
    Действително много я харесвам и силно ме докосна!
    Поздравление, Йони!Нови още по докосващи творби ти пожелавам да сътвориш!
  • Благодаря Влади. Успешен ден .Бъди носител на доброто.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...