29.07.2015 г., 7:58

Докосване

494 0 4

                                                           Докосване

 

 

Да пътуваш далеч сред снежните преспи

и морен да гледаш залеза на слънцето.

Да се завърнеш озарен от лунните лъчи,

за да впиеш поглед в любимите очи.

 

Да гледаш как някой те изпраща

и тръпне от прощалната ти ласка.

Една мечта към нежност да пътува

и две сърца за обич да тъгуват.

 

Да пътуваш и да се завръщаш.

и в тиха нощ със пръсти да докосваш

красивото лице на младостта....

И нека да те бъркат с лудостта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Весел ден Тони и Павлинка.Благодаря за поредното докосване на добри приятел до сърцето ми.
  • Докосна ме това докосване. Звучи изживяно.
  • Това е една от най-хубавите ти творби, която ме грабна.
    Действително много я харесвам и силно ме докосна!
    Поздравление, Йони!Нови още по докосващи творби ти пожелавам да сътвориш!
  • Благодаря Влади. Успешен ден .Бъди носител на доброто.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...