Докосване
Да пътуваш далеч сред снежните преспи
и морен да гледаш залеза на слънцето.
Да се завърнеш озарен от лунните лъчи,
за да впиеш поглед в любимите очи.
Да гледаш как някой те изпраща
и тръпне от прощалната ти ласка.
Една мечта към нежност да пътува
и две сърца за обич да тъгуват.
Да пътуваш и да се завръщаш.
и в тиха нощ със пръсти да докосваш
красивото лице на младостта....
И нека да те бъркат с лудостта.
© Йонка Янкова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
