Докосване
Да пътуваш далеч сред снежните преспи
и морен да гледаш залеза на слънцето.
Да се завърнеш озарен от лунните лъчи,
за да впиеш поглед в любимите очи.
Да гледаш как някой те изпраща
и тръпне от прощалната ти ласка.
Една мечта към нежност да пътува
и две сърца за обич да тъгуват.
Да пътуваш и да се завръщаш.
и в тиха нощ със пръсти да докосваш
красивото лице на младостта....
И нека да те бъркат с лудостта.
© Йонка Янкова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
