30 сент. 2006 г., 16:57

ДОКОСВАНЕТО ... 

  Поэзия
1398 0 10

 

(миниатюра)

Докосването от една ръка
оставя спомени навеки,
когато някой разбере,
че самотните сърца са две.

 

 

 

© Вили Тодоров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много е вълнуващо! С толкова малко думи, казваш ВСИЧКО!
  • Красиво...
  • достойно 6
  • Много хубава миниатюра!
  • Хубаво!
  • С удоволствие!
  • Благодаря за съветите! Ще си помисля, но ще се получи повторение на думи и т.н. Ако не успея, навярно ще оставя само другото, защото се получи на един дъх и се колебаех, дали да не го включа в писмото. Не го направих, защото щеше да се изтълкува като признание ... и да се изплаши от нещо или от бъдещето, зная ли. Толкова сте непредсказуеми, като същества и реакции! А възможността за контакт с този невероятен човек е много ценна за мен

    Гери, явно с теб и още един-двама в сайта трябва да започнем да пишем заедно, нещо като Илф и Петров, братя Мормареви или като Кузма Прутков. И когато уточним нещата чрез личната си поща - да започнем да ги публикуваме под някакъв псевдоним. Ще е интересно дали останалите ще познаят кой куплет от кого е бил сътворен!
  • Две ръце се търсят в тишината,
    пръсти влюбено да преплетат...
    да преборят заедно те самотата,
    пламъче на вярата да възкресят!

    Много ми хареса, Вили! Поздрав!
  • Събери ги двете в едно Вили.
    Мисля че добре ще се получи.

    Поздрав и усмивка.
  • Ех,бленуван копнеж за мнозина!
    Прегръдка,Вили!
Предложения
: ??:??