7 нояб. 2008 г., 08:03

Докрай приел съдбата си с усмивка...

1.3K 0 29

 

                                  В памет на Кязъм Коюнджу

 

 

Печатът на обреченост усилва

болезнения пламък в твоя поглед.

Докрай приел съдбата си с усмивка,

ти страстно пееш. Птица си пред полет...

Поема звездния си път душата,

заглъхват ударите на сърцето...

 

Последната въздишка на земята

е първата ти песен на небето...

 

 

                                      http://www.youtube.com/watch?v=sSBj2F2_1EU

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вилдан Сефер Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поклон...
    Вилдан...мила...с обич.
  • По настоятелна молба на bardluna (Геновева Цандева) се опитах да ви преведа текста на тази народна лазка песен!

    Ти си различна от другите, любима -
    приписа съдбата ми на друг.
    Обичаше ме, но със друг ме замени.
    Не съм на себе си - всяка сутрин
    в несвяст обикалям край двора ти...
    Не мога да повярвам - как можа?
    Какво ще правя без теб?!
    Сляха се нощите и дните ми,
    но вече си мъртва за мен.
    Нощ е - всички спят,
    а мен сън не ме лови...
  • Чух невероятна песен! А стиховете ти са точен отпечатък на големия талант... От мен 6+!
  • Благодаря ти за този стих!
    Прегръдка!
  • Благодаря и на вас! Това е един от най-хубавите гласове, които съм слушала!

    http://www.youtube.com/watch?v=LsHolCNHPMI&feature=related

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....