7.11.2008 г., 8:03

Докрай приел съдбата си с усмивка...

1.3K 0 29

 

                                  В памет на Кязъм Коюнджу

 

 

Печатът на обреченост усилва

болезнения пламък в твоя поглед.

Докрай приел съдбата си с усмивка,

ти страстно пееш. Птица си пред полет...

Поема звездния си път душата,

заглъхват ударите на сърцето...

 

Последната въздишка на земята

е първата ти песен на небето...

 

 

                                      http://www.youtube.com/watch?v=sSBj2F2_1EU

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поклон...
    Вилдан...мила...с обич.
  • По настоятелна молба на bardluna (Геновева Цандева) се опитах да ви преведа текста на тази народна лазка песен!

    Ти си различна от другите, любима -
    приписа съдбата ми на друг.
    Обичаше ме, но със друг ме замени.
    Не съм на себе си - всяка сутрин
    в несвяст обикалям край двора ти...
    Не мога да повярвам - как можа?
    Какво ще правя без теб?!
    Сляха се нощите и дните ми,
    но вече си мъртва за мен.
    Нощ е - всички спят,
    а мен сън не ме лови...
  • Чух невероятна песен! А стиховете ти са точен отпечатък на големия талант... От мен 6+!
  • Благодаря ти за този стих!
    Прегръдка!
  • Благодаря и на вас! Това е един от най-хубавите гласове, които съм слушала!

    http://www.youtube.com/watch?v=LsHolCNHPMI&feature=related

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...