feia (Вилдан Сефер) feia (Вилдан Сефер)
5 529
7 nov 2008, 8:03

Докрай приел съдбата си с усмивка...

  Poesía » Otra
1.3K 0 29

 

                                  В памет на Кязъм Коюнджу

 

 

Печатът на обреченост усилва

болезнения пламък в твоя поглед.

Докрай приел съдбата си с усмивка,

ти страстно пееш. Птица си пред полет...

Поема звездния си път душата,

заглъхват ударите на сърцето...

 

Последната въздишка на земята

е първата ти песен на небето...

 

 

                                      http://www.youtube.com/watch?v=sSBj2F2_1EU

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вилдан Сефер Todos los derechos reservados

Comentarios

  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    Поклон...
    Вилдан...мила...с обич.
  • feia (Вилдан Сефер)
    feia (Вилдан Сефер)
    По настоятелна молба на bardluna (Геновева Цандева) се опитах да ви преведа текста на тази народна лазка песен!

    Ти си различна от другите, любима -
    приписа съдбата ми на друг.
    Обичаше ме, но със друг ме замени.
    Не съм на себе си - всяка сутрин
    в несвяст обикалям край двора ти...
    Не мога да повярвам - как можа?
    Какво ще правя без теб?!
    Сляха се нощите и дните ми,
    но вече си мъртва за мен.
    Нощ е - всички спят,
    а мен сън не ме лови...
  • bardluna (Геновева Цандева)
    bardluna (Геновева Цандева)
    Чух невероятна песен! А стиховете ти са точен отпечатък на големия талант... От мен 6+!
  • Ена (Елена Гоцева)
    Ена (Елена Гоцева)
    Благодаря ти за този стих!
    Прегръдка!
  • feia (Вилдан Сефер)
    feia (Вилдан Сефер)
    Благодаря и на вас! Това е един от най-хубавите гласове, които съм слушала!

    http://www.youtube.com/watch?v=LsHolCNHPMI&feature=related

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0