Дом
681
0
0
ДОМ
От любовта направих дом.
Съградих го от ласки и мечта.
Възкръсва след буря и разгром.
Щастлив съм там дори в нищета.
Затоплям го със спомени от дните,
че зимна е във мене ревността.
За дълго затварях вратите
в очакване да дойде пролетта.
Сега край мен е листопадна есен.
Събирам гроздовия кипнал сок.
От обич безвъзвратно съм понесен.
... Пулсира в мен любовният поток.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мимо Николов Все права защищены
