May 2, 2010, 2:55 PM

Дом

  Poetry » Love
687 0 0

            ДОМ

 

От любовта направих  дом.

Съградих го  от ласки и мечта.

Възкръсва след буря и разгром.

Щастлив съм там дори в нищета.

 

Затоплям го със спомени от дните,

че зимна е във мене ревността.

За дълго затварях вратите

в очакване да дойде  пролетта.

 

Сега край мен е листопадна есен.

Събирам гроздовия кипнал сок.

От обич безвъзвратно съм понесен.

... Пулсира в мен любовният поток.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мимо Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...