Дом мой, ад мой

26 мая 2013 г., 11:55

Поэзия » Другая

836 0 3

Стара Загора, прекрасна си ти.

Ти, гробище за мечти.

Стара Загора, най-красивият град.

Ах, ти дърпаш ме назад.

Стара Загора, как да те забравя?

Дом мой, все някога ще те оставя!

Но ще се върна, помни!

Където съм аз, там си и ти.

Стара Загора, начало и край.

Ти си ми рая, ти си ми пъкъла.

Разцъфнала роза през май.

Прегръдка за сбогом на ъгъла.

* Специално за старозагорци :)

oksimoron (Христов)

2013-05-30T23:13:24+03:00

Да живее родната ни Ст. Загора!
Зориту (Зорница Станчева)

2013-05-26T12:34:22+03:00

Ами нарочно съм го написала така, принципно в последно време се случиха лоши неща покрай мен и приятелите ми, но въпреки всичко си остава наш дом и сме много силно свързани с него... Което пък на моменти създава чувство на обремененост, едва ли не не можеш да продължиш напред...и въпреки всичко си остава твой дом, и въпреки всичките "сбогом" по ъглите, ти го обичаш и искаш пак и пак да се връщаш към него Това стихотворение го написах снощи след един разговор с добър приятел, общо взето за 15 минути стана цялата работа, и не исках да го редактирам
toxin (Таня Донова)

2013-05-26T11:55:47+03:00

Нещо не схванах противопоставянията ти, ама честито на старозагорци!