Стара Загора, прекрасна си ти.
Ти, гробище за мечти.
Стара Загора, най-красивият град.
Ах, ти дърпаш ме назад.
Стара Загора, как да те забравя?
Дом мой, все някога ще те оставя!
Но ще се върна, помни!
Където съм аз, там си и ти.
Стара Загора, начало и край.
Ти си ми рая, ти си ми пъкъла.
Разцъфнала роза през май.
Прегръдка за сбогом на ъгъла.
* Специално за старозагорци :)
© Зорница Станчева All rights reserved.
Което пък на моменти създава чувство на обремененост, едва ли не не можеш да продължиш напред...и въпреки всичко си остава твой дом, и въпреки всичките "сбогом" по ъглите, ти го обичаш и искаш пак и пак да се връщаш към него Това стихотворение го написах снощи след един разговор с добър приятел, общо взето за 15 минути стана цялата работа, и не исках да го редактирам 
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
