Кiara (Киара)
182 300
22 дек. 2007 г., 12:06

Донякъде... някой 

  Поэзия
734 0 16

 

Тръгни си от мен,

когато е няма

сивата болка

в моите иначе

мастилено черни очи.

Когато водата сгъсти се

и остра остане само вратата

от-към

онези ужасно дълго-къси дни.

И от котви, в криле се   превърнат 

онези мои-твои ръце.

От-прегръщай, 

от-целувай,

от-обичай ме бавно

до лично, до утре,

за много

и без.

Капковидно удави ме, до жажда,

за всяко едно неродено небе.

Заключи лицето ми,

в онази реклама,

която я пускат, само 

когато отвътре вали.

Тръгни си от мен,

когато най-силно ме няма-има,

размий се след моите следи

донякъде, до късно,

до малко... до зимното-лятно "дали".

© Киара Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??