Кiara (Киара)
182 300
22.12.2007 г., 12:06 ч.

Донякъде... някой 

  Поезия
686 0 16

 

Тръгни си от мен,

когато е няма

сивата болка

в моите иначе

мастилено черни очи.

Когато водата сгъсти се

и остра остане само вратата

от-към

онези ужасно дълго-къси дни.

И от котви, в криле се   превърнат 

онези мои-твои ръце.

От-прегръщай, 

от-целувай,

от-обичай ме бавно

до лично, до утре,

за много

и без.

Капковидно удави ме, до жажда,

за всяко едно неродено небе.

Заключи лицето ми,

в онази реклама,

която я пускат, само 

когато отвътре вали.

Тръгни си от мен,

когато най-силно ме няма-има,

размий се след моите следи

донякъде, до късно,

до малко... до зимното-лятно "дали".

© Киара Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??