Nella_gold (Нели )
841 4525
30 июн. 2007 г., 10:10

Допусна ме 

  Поэзия
675 0 4
Допусна ме до себе си, защо ли?
Докоснах се до твоята душа…
Не ме прекъсвай, не, за Бога!
Дори да знаеш, че греша!
 Не търся в теб небрежно занимание,
не търся евтина игра.
Намерих в тебе упование
за собствената си душевна свобода.
Но не затуй са думите, уви…
И точно в тоя миг ти искаш да забравя всичко,
ти искаш да забравя тебе – забрави!
В тоя миг, когато толкоз лесно си раним,
И сам не знаеш как да се спасиш!
Животът ти е пълен с омраза,
и не, сега до мен ти е добре…
 Но, моля те, не ме захвърляй в коша…
Ще бъда с теб, сега и после…
Наистина и на лъжа…
И всеки път, когато ме потърсиш,
когато викаш ме
или просто без думи ми говори песента,
когато, всеки път, нощта ти е самотна,
 или… навън, от рози, дъжд вали…
или когато нощем се спотайваш,
и в снимката се взираш, може би…
Не искам много – само остави ме,
макар да страдам, а ти безчувствен си… така твърдиш!?
Защото всичко в теб боли…
И иска ти се да крещиш…
Не ме забравяй!
Ни за миг!
 Поне от тая болка си спести!

06 септември 06

© Нели Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??