Допусна ме
Докоснах се до твоята душа…
Не ме прекъсвай, не, за Бога!
Дори да знаеш, че греша!
Не търся в теб небрежно занимание,
не търся евтина игра.
Намерих в тебе упование
за собствената си душевна свобода.
Но не затуй са думите, уви…
И точно в тоя миг ти искаш да забравя всичко,
ти искаш да забравя тебе – забрави!
В тоя миг, когато толкоз лесно си раним,
И сам не знаеш как да се спасиш!
Животът ти е пълен с омраза,
и не, сега до мен ти е добре…
Но, моля те, не ме захвърляй в коша…
Ще бъда с теб, сега и после…
Наистина и на лъжа…
И всеки път, когато ме потърсиш,
когато викаш ме
или просто без думи ми говори песента,
когато, всеки път, нощта ти е самотна,
или… навън, от рози, дъжд вали…
или когато нощем се спотайваш,
и в снимката се взираш, може би…
Не искам много – само остави ме,
макар да страдам, а ти безчувствен си… така твърдиш!?
Защото всичко в теб боли…
И иска ти се да крещиш…
Не ме забравяй!
Ни за миг!
Поне от тая болка си спести!
06 септември 06
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени