30 jun 2007, 10:10

Допусна ме

  Poesía
811 0 4
Допусна ме до себе си, защо ли?
Докоснах се до твоята душа…
Не ме прекъсвай, не, за Бога!
Дори да знаеш, че греша!
 Не търся в теб небрежно занимание,
не търся евтина игра.
Намерих в тебе упование
за собствената си душевна свобода.
Но не затуй са думите, уви…
И точно в тоя миг ти искаш да забравя всичко,
ти искаш да забравя тебе – забрави!
В тоя миг, когато толкоз лесно си раним,
И сам не знаеш как да се спасиш!
Животът ти е пълен с омраза,
и не, сега до мен ти е добре…
 Но, моля те, не ме захвърляй в коша…
Ще бъда с теб, сега и после…
Наистина и на лъжа…
И всеки път, когато ме потърсиш,
когато викаш ме
или просто без думи ми говори песента,
когато, всеки път, нощта ти е самотна,
 или… навън, от рози, дъжд вали…
или когато нощем се спотайваш,
и в снимката се взираш, може би…
Не искам много – само остави ме,
макар да страдам, а ти безчувствен си… така твърдиш!?
Защото всичко в теб боли…
И иска ти се да крещиш…
Не ме забравяй!
Ни за миг!
 Поне от тая болка си спести!

06 септември 06

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...