22 окт. 2016 г., 11:40

Дори и тогава...

1K 0 0

 

Когато морето пресъхне до дъно

и слънцето престане да изгрява;

когато Луната изчезне в забрава

и не остане дори една звезда на небето:

 

Когато нощта и денят вече ги няма

и живота и смъртта във вечност се слеят,

дори и тогава, в този миг, любов моя,

никога няма да спра да те обичам...

 

Вече не мога! Ти ми взе сърцето!

Победи ме завинаги с любовта ти!

Така че, внимавай! Вече и аз те обичам!

Ела - ще те целуна! Ти, прегърни ме!

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Антония Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...