22 oct 2016, 11:40

Дори и тогава...

1K 0 0

 

Когато морето пресъхне до дъно

и слънцето престане да изгрява;

когато Луната изчезне в забрава

и не остане дори една звезда на небето:

 

Когато нощта и денят вече ги няма

и живота и смъртта във вечност се слеят,

дори и тогава, в този миг, любов моя,

никога няма да спра да те обичам...

 

Вече не мога! Ти ми взе сърцето!

Победи ме завинаги с любовта ти!

Така че, внимавай! Вече и аз те обичам!

Ела - ще те целуна! Ти, прегърни ме!

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Антония Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...