22.10.2016 г., 11:40

Дори и тогава...

1K 0 0

 

Когато морето пресъхне до дъно

и слънцето престане да изгрява;

когато Луната изчезне в забрава

и не остане дори една звезда на небето:

 

Когато нощта и денят вече ги няма

и живота и смъртта във вечност се слеят,

дори и тогава, в този миг, любов моя,

никога няма да спра да те обичам...

 

Вече не мога! Ти ми взе сърцето!

Победи ме завинаги с любовта ти!

Така че, внимавай! Вече и аз те обичам!

Ела - ще те целуна! Ти, прегърни ме!

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антония Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...