27 сент. 2007 г., 08:25

Дори след смъртта

959 0 1
Беше красиво, нали,
но само в моите мечти.
В море от мъка и сълзи,
потопена е душата ми.
От теб не искам нищо,
достатъчно ме нарани.
Опитах да забравя всичко,
но те моля, остани.
Мислиш, че дошъл е края
на вечната любов.
Ще ти призная нещо:
тя е до живот.
Обичам те, признавам,
дори и да е грях.
Твоя винаги оставам,
истината осъзнах.
Вгледай се поне веднъж
в разплаканите ми очи.
Върни ми щастието,
което ти ми подари.
Аз ли съм виновна,
че се влюбих?
Заради любов лъжовна,
себе си погубих.
Ако е така, върви си,
нека да бъда сама.
Но сърцето ще те чака,
дори и след смъртта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кики Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • На моменти му позагубвах смисъла, но иначе е много красиво. Браво

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....