25 авг. 2007 г., 11:02

Досадно

1.9K 0 5
ДОСАДНО

Омръзнаха ми хорските обиди,
жестоките подмятания през деня,
на хората около мене,
по улицата, на работа и у дома!

Омръзна ми подтискащата скука,
безредието на мислите в моята глава.
А скуката сега е породена,
от несподелима мъка-самота!

Омръзна ми приятел да ранява -
измамата в техните очи,
но за това изглежда съм родена -
поемам чуждите лъжи!

Омръзнаха ми сълзите за нищо,

които във самотните си нощи лея!
Омръзна ми несподелената любов
или болката без нея да живея!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ами щом са ти омръзнали,спри ги,не ги допускай до себе си!
    Не разрешавай на хората да те обиждат,изгони скуката,подреди мислите,не приемай чуждите лъжи,не плачи безпричинно и ПИШИ!
  • Позрав и от мен!
    Зажалост това,което се случва с теб е "нормално"за повечето хора.
    Но ти си голямо момиче и съм сигурна,че ще се справиш
  • Силен стих!
  • "Омръзнаха ми сълзите за нищо,
    които във самотните си нощи лея!"
    И на мен ми омръзнаха ! Не им позволявай да те завладяват, бори се с болката,за да я спреш!
    С пожелание за много щастие! Успех
  • Болезнено,но и това ще отмине!Поздрав!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...