ДОСТАТЪЧНА

 Не съм достатъчна!
И сигурно не стигам...
Това достатъчно боли!
И колко нощи мислено изгарям,
мечти, създадени със дни!
Градя, създавам, никога не стига,
душата си не ща да променя,
душата необичана умира,
като цвете, тихо, без вода!
Не съм достатъчна!
И все не стигам!
Душата ми, пробита е!
Тече!
И аз поливам скришом, със сълзи,
душата си, душата на дете.
Достатъчно ми взе!
Не искай още...
Затворих се в стъкленица от мечти!

И вратата няма да отворя,
и на себе си дори...

Диана Димитрова