beti (Бехрин)
421 4580
27 февр. 2010 г., 22:15

Доверие... 

  Поэзия
742 0 9

 

 

 

 

Да подчиня отлитащите мигове

на волята да се завърнеш към сърцето ми

когато само вятърът причина е

да не заглъхнa никога в ръцете ти

и с хиляди прегръдки да обличаш

разголените по гърдите думи

до кърваво да стържеш страховете

постлали преспи помежду ни

и недописани в паважа да изтлеят

утъпканите до погубване въпроси...

и никой да не пита тишината

ни струните – за нотите....

защо са....

 

...

а в някой позабравен отпечатък

да нарисуваш от светулки бяла пролет

и теменужени да будят върховете

завърнали душите ни за полет...

 

и някъде...

случайно...

безпричинно...

 

в едно забравено

по пясъка безвремие

да повървим един до друг...

по-истински...

 

закърпили изтеклото...

 

с доверие....

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Бехрин Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.


  • да повървим един до друг...
    по-истински...



    закърпили изтеклото...



    с доверие....





  • Знам, Ена....

    Благодаря Ви!
  • !!!
    Страшно хубаво е,Бети!
  • прекрасната ти нежна поезия...
  • Винаги е удоволствие да намина!!
  • "да не заглъхнa никога в ръцете ти"

    !!!*
  • Боже, колко е хубаво!!!

    "а в някой позабравен отпечатък
    да нарисуваш от светулки бяла пролет
    и теменужени да будят върховете
    завърнали душите ни за полет..."

    НЕСРАВНИМО!!!

    Прегръщам те... ама знаеш ли как силно те прегръщам за този стих!!!



  • Уникално!Поздравявам те за красиво написания начин
  • Харесах.
Предложения
: ??:??