Доверие...
Да подчиня отлитащите мигове
на волята да се завърнеш към сърцето ми
когато само вятърът причина е
да не заглъхнa никога в ръцете ти
и с хиляди прегръдки да обличаш
разголените по гърдите думи
до кърваво да стържеш страховете
постлали преспи помежду ни
и недописани в паважа да изтлеят
утъпканите до погубване въпроси...
и никой да не пита тишината
ни струните – за нотите....
защо са....
...
а в някой позабравен отпечатък
да нарисуваш от светулки бяла пролет
и теменужени да будят върховете
завърнали душите ни за полет...
и някъде...
случайно...
безпричинно...
в едно забравено
по пясъка безвремие
да повървим един до друг...
по-истински...
закърпили изтеклото...
с доверие....
