Доверие...
Да подчиня отлитащите мигове
на волята да се завърнеш към сърцето ми
когато само вятърът причина е
да не заглъхнa никога в ръцете ти
и с хиляди прегръдки да обличаш
разголените по гърдите думи
до кърваво да стържеш страховете
постлали преспи помежду ни
и недописани в паважа да изтлеят
утъпканите до погубване въпроси...
и никой да не пита тишината
ни струните – за нотите....
защо са....
...
а в някой позабравен отпечатък
да нарисуваш от светулки бяла пролет
и теменужени да будят върховете
завърнали душите ни за полет...
и някъде...
случайно...
безпричинно...
в едно забравено
по пясъка безвремие
да повървим един до друг...
по-истински...
закърпили изтеклото...
с доверие....
© Бехрин Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Знам, Ена....
Благодаря Ви! -
!!!
Страшно хубаво е,Бети! -
прекрасната ти нежна поезия...
-
Винаги е удоволствие да намина!!
-
"да не заглъхнa никога в ръцете ти"
!!!* -
Боже, колко е хубаво!!!
"а в някой позабравен отпечатък
да нарисуваш от светулки бяла пролет
и теменужени да будят върховете
завърнали душите ни за полет..."
НЕСРАВНИМО!!!
Прегръщам те... ама знаеш ли как силно те прегръщам за този стих!!!
-
Уникално!Поздравявам те за красиво написания начин
-
Харесах.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
да повървим един до друг...
по-истински...
закърпили изтеклото...
с доверие....