11 июн. 2006 г., 23:06

Доверих ти се....

1.2K 0 3

Помислих, че най-сетне
съм открила любовта.
Помислих, че ти наистина
държиш на мен.
Помислих, че не съм ти на шега,
а ти си поредния,
убиващ доверието ми с лъжа.


Казваш думи да ме върнеш,
но нямам волята да се обърна,
може би ти вярвах прекалено,
дадох ти премного свобода.


Жалко е, че в живота
се получава понякога така.
Жалко е, че често
трети се намесва,
за да разбие скалата на верността.

10.06.2006г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...